любов несподелена
последен сън – и пак се раждам тази сутрин
под пронизителния звън на слънцето-будилник
с родилните мъки на моя отровен живот
напускам бавно сънливо топлата утроба на леглото
и вдишвам жадно въздуха на вчерашното утре
пореден ден – със теб – без теб
не мога да направя първа крачка,
да полетя да се издигна
от бездната на равнодушния ти поглед
до висините на измъчените ми копнежи
поредна нощ – без теб – със теб
когато е безкрайно лесно да споделям
омаломощен пропадам
от висините на измамната интимност
до бездната на делничното отчуждение
кога ли ще умреш любов несподелена
кога ли ще се преродиш във най-вълнуващия въобще покой
на делнична интимност и измамно отчуждение
© Петромир Панайотов All rights reserved.
