7 февр. 2012 г., 23:41

Любов.нет

814 0 1

Ще ме заключиш ли завинаги в света си виртуален, във фалшивата платформа на мечти, на новия модел живот, несъществуващ, актуален, преплитащ профили, потрети и съдби?! Ще ме оставиш ли да бъда нереална, макар да съм с тебе истинска така, да си останем все така банални, общувайки в обезличена тишина. Гласа ми никога ли няма да послушаш, в очите никога ли няма да се взреш, не искаш ли парфюма ми да вдишаш, не искаш ли пред мен по пътя да се спреш? Аз не искам все така да пиша по клавиатурата, пълна с трохи и прах, от старите надежди разпиляни, пред монитора, трепереща от страх. Не искам да те няма в живота, не искам да си виртуален и красив, не може ли да ме докоснеш и да изтрия профила си сив?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Авелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • виртуалната любов, е толкова реална, че боли наистина!
    хареса ми!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...