Ще ме заключиш ли завинаги в света си виртуален, във фалшивата платформа на мечти, на новия модел живот, несъществуващ, актуален, преплитащ профили, потрети и съдби?! Ще ме оставиш ли да бъда нереална, макар да съм с тебе истинска така, да си останем все така банални, общувайки в обезличена тишина. Гласа ми никога ли няма да послушаш, в очите никога ли няма да се взреш, не искаш ли парфюма ми да вдишаш, не искаш ли пред мен по пътя да се спреш? Аз не искам все така да пиша по клавиатурата, пълна с трохи и прах, от старите надежди разпиляни, пред монитора, трепереща от страх. Не искам да те няма в живота, не искам да си виртуален и красив, не може ли да ме докоснеш и да изтрия профила си сив?!