7 мар. 2007 г., 17:41

Любов от разстояние

3.6K 0 1

Любов от разстояние

Ти, мили мой,
ти си толкова далеч!
Стотици километри ни делят.
Това разстояние ме убива.
Тези, на практика малко, километри, за мен са безброй.
В сърцето ми бушува любов,
любов споделена, но...
Любов ли е това?!
Да пишеш всеки ден на един човек.
Когато видиш снимката му,
цяла да изтръпваш.
Сърцето ти за миг да спре,
когато видиш тези тъй красиви очи,
които искаш да видиш,
а те са толкова далеч.
Тези нежни устни,
които искаш да целунеш,
да впиеш свойте в тях,
но те сега целуват друга...
Казваш ми, че ме обичаш,
че съм единственото момиче,
което си обичал истински и толкова за дълго.
Мога ли да вярвам на тези думи?!
Толкова е лесно да се изрекат,
но дали наистина е така?!
Как да ти повярвам,
когато можеш да имаш толкова момичета,
а си избрал мен - малката и невинна.
Тази, която дори не знаеше,
че я обичаш, тази,
която не се бе сещала за теб
месеци наред -
сега те обича толкова силно!
Защо аз?!?!?!?!
Обичам те, сега казваш,
че и ти ме обичаш.
Ще се видим, но кога?
След месеци...
толкова бавно минават тези тъжни и самотни дни.
Дали тогава ще имаме тези силни чувства,
които изпепеляват душите ни?
Дали ще се обичаме така лудо и истински,
или просто ще стоим един до друг, безразлични,
без да можем да се погледнем.
Дали ще гори този пламък във влюбените ни сега очи,
или тогава просто "влюбените" ни погледи,
ще са някак изкуствени.
Сега за мен си всичко!!!
Заслепена съм от любовта си към теб.
Вярвам на всяка една твоя дума.
Когато ми казваш, че ме обичаш, сърцето ми
така силно забива,
но в същия момент ти го разбиваш,
защото ти си някъде там... далеч... толкова далеч.
ОБИЧАМ ТЕ!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...