Mar 7, 2007, 5:41 PM

Любов от разстояние

  Poetry
3.6K 0 1

Любов от разстояние

Ти, мили мой,
ти си толкова далеч!
Стотици километри ни делят.
Това разстояние ме убива.
Тези, на практика малко, километри, за мен са безброй.
В сърцето ми бушува любов,
любов споделена, но...
Любов ли е това?!
Да пишеш всеки ден на един човек.
Когато видиш снимката му,
цяла да изтръпваш.
Сърцето ти за миг да спре,
когато видиш тези тъй красиви очи,
които искаш да видиш,
а те са толкова далеч.
Тези нежни устни,
които искаш да целунеш,
да впиеш свойте в тях,
но те сега целуват друга...
Казваш ми, че ме обичаш,
че съм единственото момиче,
което си обичал истински и толкова за дълго.
Мога ли да вярвам на тези думи?!
Толкова е лесно да се изрекат,
но дали наистина е така?!
Как да ти повярвам,
когато можеш да имаш толкова момичета,
а си избрал мен - малката и невинна.
Тази, която дори не знаеше,
че я обичаш, тази,
която не се бе сещала за теб
месеци наред -
сега те обича толкова силно!
Защо аз?!?!?!?!
Обичам те, сега казваш,
че и ти ме обичаш.
Ще се видим, но кога?
След месеци...
толкова бавно минават тези тъжни и самотни дни.
Дали тогава ще имаме тези силни чувства,
които изпепеляват душите ни?
Дали ще се обичаме така лудо и истински,
или просто ще стоим един до друг, безразлични,
без да можем да се погледнем.
Дали ще гори този пламък във влюбените ни сега очи,
или тогава просто "влюбените" ни погледи,
ще са някак изкуствени.
Сега за мен си всичко!!!
Заслепена съм от любовта си към теб.
Вярвам на всяка една твоя дума.
Когато ми казваш, че ме обичаш, сърцето ми
така силно забива,
но в същия момент ти го разбиваш,
защото ти си някъде там... далеч... толкова далеч.
ОБИЧАМ ТЕ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...