2 апр. 2008 г., 19:50

Любов (отличително отегчително)

1.2K 0 12
Източник на призива за близост -
пазвата, наказана в зародиш
винаги безиразно да влива
в разума талази дива обич.

Приказки за принцове, принцеси,
лъгани, мечтите от детинство.
Често се провалят твърде лесно
с трудно-постижимата взаимност.

Призовете, винаги желани,
рядко компенсират дългосрочно.
Искаме да сме богоизбрани
с кредото си, псевдо-непорочно.

Източник на призива за близост -
пазвата, наказана в зародиш
призраци да търси, за да влива
в този свят на болни малко обич.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много, просто много честно, ясно и точно...
    и други неща...
  • Този свят на болни...ах...ах...
  • хм, добро попадение при публикуването и още по-добро при самоанализа в коментара ти, Тома. Виж, наглостта често е капката, която прелива течността от чашата Ти избираш дали да пиеш или да стискаш полупразна чаша...
    пРости ми за лиричното отлконение, както и за това, че сигурно най-вероятно отново няма да ме разбереш. Но стиха ми хареса... в този си вид
  • аз все още имам нужда от твоята критика,
    не знам за другите
    поздрав!
  • Мерси!
    Ами за онези, които искат да публикувам по-често, взел съм решение да не публикувам всичко, което пиша. Нямам за цел да ставам публицист, предпочитам да си поддържам стила.

    Още повече, че нагло съм си въобразил, че някой изобщо се нуждае от критиката ми и щедро сипя наляво-надясно. Сигурно доста хора от сайта вече нямат добро мнение за мен, нито като човек, нито като автор, нищо, че едното няма общо с другото. За което, естествено, вродената ми наглост ми пречи да страдам особено.

    Поздрави на всички! Специални за Ели и Рени!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...