хм, добро попадение при публикуването и още по-добро при самоанализа в коментара ти, Тома. Виж, наглостта често е капката, която прелива течността от чашата Ти избираш дали да пиеш или да стискаш полупразна чаша...
пРости ми за лиричното отлконение, както и за това, че сигурно най-вероятно отново няма да ме разбереш. Но стиха ми хареса... в този си вид
Мерси!
Ами за онези, които искат да публикувам по-често, взел съм решение да не публикувам всичко, което пиша. Нямам за цел да ставам публицист, предпочитам да си поддържам стила.
Още повече, че нагло съм си въобразил, че някой изобщо се нуждае от критиката ми и щедро сипя наляво-надясно. Сигурно доста хора от сайта вече нямат добро мнение за мен, нито като човек, нито като автор, нищо, че едното няма общо с другото. За което, естествено, вродената ми наглост ми пречи да страдам особено.
Аз ти казах, че финала е супер (не само той де)!
Само, че като го видя това стихотворение ми става смешно,
заради първоначалния му вид, иначе сега си е пърфект!
Когато пишеш за обич толкова и нежно
и тъжно...страшно ми харесва...!
...призраци да търси, за да влива
в този свят на болни малко обич...
ех...Тома...има я приказната обич...!
поне аз вярвам...
Ей, време беше...
Пак си прав, пак радваш, пак...
Бе, во кратце, с отегчително постоянство си добър.
Получаваш най-добрия ми опит за реверанс за тоя стих.
[ей, губя тренинг да те коментирам в тия твои паузи]
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
и други неща...