2 abr 2008, 19:50

Любов (отличително отегчително)

  Poesía » Otra
1.2K 0 12
Източник на призива за близост -
пазвата, наказана в зародиш
винаги безиразно да влива
в разума талази дива обич.

Приказки за принцове, принцеси,
лъгани, мечтите от детинство.
Често се провалят твърде лесно
с трудно-постижимата взаимност.

Призовете, винаги желани,
рядко компенсират дългосрочно.
Искаме да сме богоизбрани
с кредото си, псевдо-непорочно.

Източник на призива за близост -
пазвата, наказана в зародиш
призраци да търси, за да влива
в този свят на болни малко обич.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много, просто много честно, ясно и точно...
    и други неща...
  • Този свят на болни...ах...ах...
  • хм, добро попадение при публикуването и още по-добро при самоанализа в коментара ти, Тома. Виж, наглостта често е капката, която прелива течността от чашата Ти избираш дали да пиеш или да стискаш полупразна чаша...
    пРости ми за лиричното отлконение, както и за това, че сигурно най-вероятно отново няма да ме разбереш. Но стиха ми хареса... в този си вид
  • аз все още имам нужда от твоята критика,
    не знам за другите
    поздрав!
  • Мерси!
    Ами за онези, които искат да публикувам по-често, взел съм решение да не публикувам всичко, което пиша. Нямам за цел да ставам публицист, предпочитам да си поддържам стила.

    Още повече, че нагло съм си въобразил, че някой изобщо се нуждае от критиката ми и щедро сипя наляво-надясно. Сигурно доста хора от сайта вече нямат добро мнение за мен, нито като човек, нито като автор, нищо, че едното няма общо с другото. За което, естествено, вродената ми наглост ми пречи да страдам особено.

    Поздрави на всички! Специални за Ели и Рени!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...