2 abr 2008, 19:50

Любов (отличително отегчително)

  Poesía » Otra
1.2K 0 12
Източник на призива за близост -
пазвата, наказана в зародиш
винаги безиразно да влива
в разума талази дива обич.

Приказки за принцове, принцеси,
лъгани, мечтите от детинство.
Често се провалят твърде лесно
с трудно-постижимата взаимност.

Призовете, винаги желани,
рядко компенсират дългосрочно.
Искаме да сме богоизбрани
с кредото си, псевдо-непорочно.

Източник на призива за близост -
пазвата, наказана в зародиш
призраци да търси, за да влива
в този свят на болни малко обич.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много, просто много честно, ясно и точно...
    и други неща...
  • Този свят на болни...ах...ах...
  • хм, добро попадение при публикуването и още по-добро при самоанализа в коментара ти, Тома. Виж, наглостта често е капката, която прелива течността от чашата Ти избираш дали да пиеш или да стискаш полупразна чаша...
    пРости ми за лиричното отлконение, както и за това, че сигурно най-вероятно отново няма да ме разбереш. Но стиха ми хареса... в този си вид
  • аз все още имам нужда от твоята критика,
    не знам за другите
    поздрав!
  • Мерси!
    Ами за онези, които искат да публикувам по-често, взел съм решение да не публикувам всичко, което пиша. Нямам за цел да ставам публицист, предпочитам да си поддържам стила.

    Още повече, че нагло съм си въобразил, че някой изобщо се нуждае от критиката ми и щедро сипя наляво-надясно. Сигурно доста хора от сайта вече нямат добро мнение за мен, нито като човек, нито като автор, нищо, че едното няма общо с другото. За което, естествено, вродената ми наглост ми пречи да страдам особено.

    Поздрави на всички! Специални за Ели и Рени!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...