В предутринния злобен мегаполис
с червения си слънчев абажур
трамваи металически тoпуркат –
мустанги по железния паркур.
Сив облак с понавъсена гримаса
гробовно среща тихи минувачи.
Mъглата е старица беловласа,
а гарвани край кошчетата грачат.
Паважът е самотен неприветник,
играещ си с подметките на дама.
Неон на пресекулки щом присветне,
витрините са зрителна измама!
Изчезващи в мираж на булеварда
са дрипите на бедния гаврош,
и с пушека сноват в ариегарда
такситата в изтляващата нощ.
От лавката ухае на симиди.
И глутница от кучета премина.
По улица „Алеко Богориди”
съдбата ти гадае просякиня.
Под стария фасаден барелеф
молитва свидна старецът нарежда,
а в дланите му лъскавият лев
е мъничка искрица на надежда…
Аз чакам в сивотата да изтича
девойчето с начеващия ден.
В сърцето си на влюбено момиче
запази то местенце и за мен!
08.10.2020
© Владислав Недялков Все права защищены