Чувам телефонът ми май звъни.

Дали е истина това или пак напразна някоя мечта?

Здравей! Радвам се, че се обади!

Да, свободна съм (щом е за теб).

Тръгвам, чакай ме отпред.

Така се радвам, че те виждам!

А аз – че пак до мене те притискам.

Така ми липсва твойто тяло

затова – отдай ми се изцяло!

Искам да те любя така, както и преди.

Нямам чувства и не трябва теб да те боли

Затова – недей плачи – нещо връзката ни не върви.

Само секс аз мога да ти давам,

защото на друга сърцето си отдавам.

Макар все за тебе да се сещам не мога да съм само с теб –

така нещата аз усещам.

Добре, щом така си по-щастлив,

само бъди със мене винаги открит.

Няма да ти се обаждам, нито да ти пиша.

само в дневника си ще запиша:

“Голямата любов ме изостави

и същинска курва ме направи,

но понеже не мога аз да го забравя,

решавам глупави неща да правя.

Когато се обади, винаги ще съм готова,

ще отивам в тях, ще бъда гола,

ще се обличам и ще си тръгвам,

у нас самичка ще замръквам,

ще се събуждам с подути от сълзи очи,

а сърцето ми пак ще кърви и ще боли.

Чувам телефонът ми звъни!

Здравей, любов, как си ти?

Радвам се, че сетил си се ти за мен

в този топъл и усмихнат ден.

Защо “Любов” ме ти нарече?

Да не си решил само с мене да си вече?

Да, любов, пак искам да те имам аз

и този път никой да не застава между нас.

Плачеш ли, любов, защо така?

Защото съм най-щастливата жена.

Мечтата ми се сбъдна най-накрая

и сякаш вече аз живея в рая.

Този път от радост са моите сълзи,

Но защо сърцето още ме боли?

Очите си сънена разтърквам

И цялата в нощта потръпвам.

Защо, господи, ми даваш да сънувам

това, което най-много аз бленувам?

Защо не може усмивка на лицето ми да грей,

а той да се обади и да каже: “Любов, здравей!”

Телефонът ми далеч от мен седи безмълвен,

А до тялото ми – нож окървавен.

И пак унасям се, но не заспивам,

този път просто си умирам.

И пак сънувам, че телефонът ми звъни.

Здравей, Любов, как си ти?

С нетърпение чакам утрешния ден,

когато ще се венчаеш ти за мен.

Ще бъдеш неповторима в свойта красота

и ще блестиш като небесна някоя звезда.

Да, любими, ще бъда утре в най-хубавата си премяна

и макар от ковчега, ще гледам аз засмяна,

защото сложих край на мойта самота

и убих със мене любовта.