Чувам телефонът ми май звъни.
Дали е истина това или пак напразна някоя мечта?
Здравей! Радвам се, че се обади!
Да, свободна съм (щом е за теб).
Тръгвам, чакай ме отпред.
Така се радвам, че те виждам!
А аз – че пак до мене те притискам.
Така ми липсва твойто тяло
затова – отдай ми се изцяло!
Искам да те любя така, както и преди.
Нямам чувства и не трябва теб да те боли
Затова – недей плачи – нещо връзката ни не върви.
Само секс аз мога да ти давам,
защото на друга сърцето си отдавам.
Макар все за тебе да се сещам не мога да съм само с теб –
така нещата аз усещам.
Добре, щом така си по-щастлив,
само бъди със мене винаги открит.
Няма да ти се обаждам, нито да ти пиша.
само в дневника си ще запиша:
“Голямата любов ме изостави
и същинска курва ме направи,
но понеже не мога аз да го забравя,
решавам глупави неща да правя.
Когато се обади, винаги ще съм готова,
ще отивам в тях, ще бъда гола,
ще се обличам и ще си тръгвам,
у нас самичка ще замръквам,
ще се събуждам с подути от сълзи очи,
а сърцето ми пак ще кърви и ще боли.
Чувам телефонът ми звъни!
Здравей, любов, как си ти?
Радвам се, че сетил си се ти за мен
в този топъл и усмихнат ден.
Защо “Любов” ме ти нарече?
Да не си решил само с мене да си вече?
Да, любов, пак искам да те имам аз
и този път никой да не застава между нас.
Плачеш ли, любов, защо така?
Защото съм най-щастливата жена.
Мечтата ми се сбъдна най-накрая
и сякаш вече аз живея в рая.
Този път от радост са моите сълзи,
Но защо сърцето още ме боли?
Очите си сънена разтърквам
И цялата в нощта потръпвам.
Защо, господи, ми даваш да сънувам
това, което най-много аз бленувам?
Защо не може усмивка на лицето ми да грей,
а той да се обади и да каже: “Любов, здравей!”
Телефонът ми далеч от мен седи безмълвен,
А до тялото ми – нож окървавен.
И пак унасям се, но не заспивам,
този път просто си умирам.
И пак сънувам, че телефонът ми звъни.
Здравей, Любов, как си ти?
С нетърпение чакам утрешния ден,
когато ще се венчаеш ти за мен.
Ще бъдеш неповторима в свойта красота
и ще блестиш като небесна някоя звезда.
Да, любими, ще бъда утре в най-хубавата си премяна
и макар от ковчега, ще гледам аз засмяна,
защото сложих край на мойта самота
и убих със мене любовта.
© Суси Всички права запазени