Летният дъжд е в мен...
Нека да бъда пороят, който погалва
пръстта с устни от капки дъждовни,
да целувам треви и цветя.
Нека да бъда небето сиво, но пълно със
страст, нека гръмотевично бие сърцето,
когато природата тръпне в екстаз.
Нека да бъда земята, жадна за бистра вода,
и когато приключи играта любовна, да въздъхна...
Усмихната, блажена, добра... :)
© Меги Ризова Все права защищены
разкошен стих...блика прекрасна емоция...с обич, Меги.