Едно премигване и вече те обичах!

Защо си толкова влудяващо красива?!

Излизаш от водата влажна и щастлива.

Изящество, неземна дива.

Очите ти, по-сини от морето!

И знам, и то е влюбено във теб.

Но няма шанс, пред мен, “момчето”,

на мене ще дадеш обет!

Усмивката ти е любовен стих!

И в нея себе си открих.

С копринен поглед нежно ме погали,

а той от слънцето по-топъл беше!

Любовен лъч душата ми запали.

Ти влезе в мен, ти в мене гореше!