Любовен реквием

Берях цветя,

когато есента дойде.

С укор ме погали тя

и цъфтежа от ръцете ми взе.

Без венец останах!

Отивах към църква

през нощното звездно бдение.

Но видях месец да помръква

и се загуби блаженното видение.

Пред Бог застанах!

Водех с мен от дъгата пъстрота

през пещерните дълбини,

Но опустя в тъмнината моята ръка

и пресъхнаха речни висини.

Продължавам без воля!

Разгадавам моето безвремие,

върху празна бяла карта.

Виждам венец, кръст и нетление

в стареещите очи на смъртта.

Без длани се моля!