Dec 6, 2012, 2:16 PM

Любовен реквием

  Poetry
806 0 0

Берях цветя,

когато есента дойде.

С укор ме погали тя

и цъфтежа от ръцете ми взе.

Без венец останах!

Отивах към църква

през нощното звездно бдение.

Но видях месец да помръква

и се загуби блаженното видение.

Пред Бог застанах!

 

Водех с мен от дъгата пъстрота

през пещерните дълбини,

Но опустя в тъмнината моята ръка

и пресъхнаха речни висини.

Продължавам без воля!

Разгадавам моето безвремие,

върху празна бяла карта.

Виждам венец, кръст и нетление

в стареещите очи на смъртта.

Без длани се моля!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...