25 июл. 2005 г., 00:09

Любовен сонет

2K 0 8

 

                              

Обичаш ли ме толкова,

за да преплуваш океани?

Обичаш ли ме, колкото

луната-земята?

А можеш ли без мен,

както не може нощта без своя ден

и морето без своя морски пясък?

Ти знаеш птиците,

които отлитат на юг,

но моля те, не си отивай и ти!

Не искам вечно да те чакам,

като корабокрушенец своя бряг,

 

защото вълните на моята любов

ще ме погубят

                         Писано в края на 2004та или  началото на 2005та

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Даниела, мерси за коментара ти, ще се опитам да редактирам стихчето, все пак,аз все още се уча и приемам критики, особено от хора като теб, които пишат що годе добри стихченца.
  • Вярно модерно било без рима. Вярно, римите не са достатъчни за да е едно стихотворение хубаво. Вярно и смисъл тярбва да има. Но за да пишеш стихове без рима, трябва поне смисъла да изпипаш до съвършенство, за компенсация. Това ми прилича малко повече на импресия от колкото на стихотворение. Но има редове, които ме грабват истински... Няма да пиша оценка...
  • Монка, какъв е смисълът на безсмислието, когато всичко е нищо и нищо е всичко?
  • хей хей хей
    има значение разбира се
  • Всеки харесва различни неща! Няма рима, но и не всички стихотворения имат... Аз знам такива стихчета, но без всякакъв смисъл. Ако нещо не ви харесва, пишете му 2. За мен няма никакво значение!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...