... На Таня И.

Трудно е когато теб те няма

ще тръгна някой ден и аз натам,

да срещна образът ти ярък, трябва

пък и не издържам вече да съм сам.

Пленено е сърцето ми от тази обич

притискайки го със едната си ръка,

все нещо пак ще ни попречи

надявайки се да е любовта.

Душата ми ще търси вечния си път.

                               За бога!

замислено издаваща тревожния си зов.

Обичам те! Но да те забравя, 

                               аз, не мога!

Тя! По-силна е от мен - наречена любов.

Затворен съм самичък

в собствената си тъга.

Стоя смирен и чакам да те зърна.

Любовта, сърцето ми възпламенява

щом не мога

да те докосна и прегърна.

Навярно, ти не искаш да ме видиш вече,

да докоснеш нежно моята ръка,

един от друг сме, ти наблизо, аз далече

и да почувстваш силата на любовта.

Любовта е приказка прекрасна

с весел, но понякога и с тъжен край,

ще кажа само туй и пак ще драсна

като приказка ще свърши любовта ни май.

Сърцето ми не ще живее повече със болка

писано ни е било така.

Последно сбогом! Казвам ти и толкоз.

Смъртта оказа се по-силна и от любовта!

LIKADEVONEN