Любовна приказка
... На Таня И.
Трудно е когато теб те няма
ще тръгна някой ден и аз натам,
да срещна образът ти ярък, трябва
пък и не издържам вече да съм сам.
Пленено е сърцето ми от тази обич
притискайки го със едната си ръка,
все нещо пак ще ни попречи
надявайки се да е любовта.
Душата ми ще търси вечния си път.
За бога!
замислено издаваща тревожния си зов.
Обичам те! Но да те забравя,
аз, не мога!
Тя! По-силна е от мен - наречена любов.
Затворен съм самичък
в собствената си тъга.
Стоя смирен и чакам да те зърна.
Любовта, сърцето ми възпламенява
щом не мога
да те докосна и прегърна.
Навярно, ти не искаш да ме видиш вече,
да докоснеш нежно моята ръка,
един от друг сме, ти наблизо, аз далече
и да почувстваш силата на любовта.
Любовта е приказка прекрасна
с весел, но понякога и с тъжен край,
ще кажа само туй и пак ще драсна
като приказка ще свърши любовта ни май.
Сърцето ми не ще живее повече със болка
писано ни е било така.
Последно сбогом! Казвам ти и толкоз.
Смъртта оказа се по-силна и от любовта!
LIKADEVONEN
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илия Деведжиев Всички права запазени
