26 авг. 2017 г., 16:19

Любовна присъда

563 0 0

Даже мазохистите не знаят тази любов,

дето е от болест по-лоша.

За болест лекарство или гроб,

а нея в гроб не мога да я сложа.

 

Тя безсмъртна ли била?!

Нещо свръхестествено, странно,

нещо почващо като игра,

завършващо леко брутално.

 

Наказана си бях дето все там се връщах.

По тъмно, все по същия път.

Дето все един и същ прегръщах.

Затова открих си съд.

 

Сама си бях съдия,

сама си произнесох присъда,

за да ми покаже тя

каква би трябвало да бъда.

 

Моята присъда за любов.

Така присъдих си от раз.

Така вместо живота нов,

смъртната си дадох аз...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...