26.08.2017 г., 16:19

Любовна присъда

562 0 0

Даже мазохистите не знаят тази любов,

дето е от болест по-лоша.

За болест лекарство или гроб,

а нея в гроб не мога да я сложа.

 

Тя безсмъртна ли била?!

Нещо свръхестествено, странно,

нещо почващо като игра,

завършващо леко брутално.

 

Наказана си бях дето все там се връщах.

По тъмно, все по същия път.

Дето все един и същ прегръщах.

Затова открих си съд.

 

Сама си бях съдия,

сама си произнесох присъда,

за да ми покаже тя

каква би трябвало да бъда.

 

Моята присъда за любов.

Така присъдих си от раз.

Така вместо живота нов,

смъртната си дадох аз...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...