16 июл. 2008 г., 18:19

Любовна треска

870 0 2

Нима ме виниш, когато се доближа до теб.

С върха на езика си те топля.

Плъзгам се по тялото ти.

Става ми горещо, а студът прониква в мен.

В плен съм на твойте ръце.

Съживявам те, като статуя.

Нима не мога да те докосна отново.

Да ме почувстваш как те гушкам.

Треперя по теб.

Ела и ме плени отново.

Виждам очите ти как греят за мен.

Светлината ме обхожда.

А аз се крия в плен на мислите ти.

Приеми ме каквато съм.

Преобрази ме отново.

Погали ме.

Ти гориш като пламък.

Искам нещо да ти кажа...

Ти си част от сърцето ми.

Ти прониза тялото ми като сън.

Ти си всичко за мен.

Остани в моето съзвездие.

Жадна съм за да остана до теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...