Любовна заблуда
Слънцето залязва,
а аз още под дъжда стоя...
чакам те да дойдеш, но къде си ти сега?
Нима толкова бързо с друга ме замени?
Нима толкова бързо мене прецени?
Защо ме накара да те обичам,
а сега оставяш ме сама... с мъката в сърцето...
Как ли ще се прибера?
Звъня ти - не вдигаш
телефонът си си изключил дори.
Защо не ме обичаш вече?
Защо ме помисли за игра?
Ела, кажи поне това в лицето,
а не чрез трети лица!
© Габриела Все права защищены
"Защо не ме обичаш вече?
Защо ме помисли за игра?
Ела, кажи поне това в лицето,
а не чрез трети лица!"