Добре дошли в Ада,
добре дошли при нас.
Нека всеки дръзнал
прага да престъпи,
мислите си да заключи
и чувствата да забрави.
Тук красотата е порок,
а знанието носи ти беда.
С гордо вдигната глава
сред пламъци и пепел,
аз славя се сред всички
като невестата на дявола.
Зад лъчезарната усмивка,
през тъмните очи погледни,
усетú фалша и парада.
Аз тлея, вътрешно изгарям,
продадох си душата,
предадох се на дявола в краката.
Той взе ми и сърцето.
Вместо обич, с омраза го изпълни.
Вярвах, че и той човек е бил,
но съм в голяма грешка.
Той е дете на хора.
Роден в мрака на човешката омраза,
израснал сред изгубени надежди,
напоен с дъжд от сълзи.
Той познава мъката човешка,
но не ще познае щастие и радост.
Върни душевния покой,
върни спокойния ми сън.
И ако истински ме обичаш,
хвърли ключа на златната ми клетка,
пусни ме да живея.
Аз пак ще те обичам,
но далеч от теб ще живея,
където слънце всяка сутрин изгрява
и няма фалш и кървави сълзи.
© Цветалина Костадинова Все права защищены