26 сент. 2013 г., 21:21

Любовно писмо

1.7K 0 8


Напиши си любовно писмо
на папирус от моята кожа,
с капка кръв ще му сложа клеймо...
На скрижал ще наточа и ножа,

с който трябва да сториш Агнèц
същността ми, полепнала в тебе —
хляб не бях, но не бях и свинèц — 
дъх бадемов в елея лечебен...

Напиши си, че още болиш,
(сърп ръждив за любови по жетва)
че превърна ме в тъжен дервиш,
сто молитви сменил срещу клетва.

Ведно с пъплещ на запад светлик
и в палто, натежало от спомен,
без пари, но с надежди — шиник —
хлопащ просяк, ранен и бездомен...

Палец грапав сложи му печат,
с две свещици, изплакали восък.
Сто пирона макар че стърчат
из нозете ми, тръгвам аз боса

по трънливия път на Годар,
с кръста вързан на кучешки жегли.
(Гладен вятър — шотландец-гайдар
за ярема обесен ме тегли.)

Ще достигна до твоя Едем —
вестоносец, от обич недишащ —
Бог с частицата твоя у мен,
разреши... Със ребро да подпиша!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дениса Деливерска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се на завръщането ти. Заредена си с ентусиазъм и вдъхновение. Стиховете от втория ти творчески период са образни, пребогати на послания и с прекрасна поетична техника - радост за сетивата и душата!
  • Интелигентна, впечатляваща поезия! Безспорен талант си, навярно с десетки стихосбирки, а ако прогнозата ми не е вярна, то със сигурност имаш стихоме поне за толкова! И то не просто писаници, а стилна и качествена поезия, която се откроява и запомня тематично и стилово!
  • Силна и със свой собствен образ е поезията ти. Благодаря за възможността да можем да те четем всички тук!
  • Много, много...
    Браво!
  • Само се разписвам с няколко колчета - !!! - щото... от вчера си го чета и идея си нямам какво да кажа.
    Това е висока класа.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...