Напиши си любовно писмо
на папирус от моята кожа,
с капка кръв ще му сложа клеймо...
На скрижал ще наточа и ножа,
с който трябва да сториш Агнèц
същността ми, полепнала в тебе —
хляб не бях, но не бях и свинèц —
дъх бадемов в елея лечебен...
Напиши си, че още болиш,
(сърп ръждив за любови по жетва)
че превърна ме в тъжен дервиш,
сто молитви сменил срещу клетва.
Ведно с пъплещ на запад светлик
и в палто, натежало от спомен,
без пари, но с надежди — шиник —
хлопащ просяк, ранен и бездомен...
Палец грапав сложи му печат,
с две свещици, изплакали восък.
Сто пирона макар че стърчат
из нозете ми, тръгвам аз боса
по трънливия път на Годар,
с кръста вързан на кучешки жегли.
(Гладен вятър — шотландец-гайдар
за ярема обесен ме тегли.)
Ще достигна до твоя Едем —
вестоносец, от обич недишащ —
Бог с частицата твоя у мен,
разреши... Със ребро да подпиша!
© Дениса Деливерска Всички права запазени