30 апр. 2021 г., 12:08  

Любовно привидение 

  Поэзия » Любовная
577 1 5

Когато те срещнах в лазура небесен,

ти беше богиня с жарава душа,

сърцето ми чувах как пееше песен,

но влюбих се в тебе, а не в песента.

 

Косите ти златни рисуваха нежно,

в разкошните гами на синьо небе,

в лазура и пурпура бе неизбежно,

да слеят очите сърце до сърце.

 

Лицето ти хубаво, бяло, красиво,

и веждите тънки, а устните – жар,

облечена в рокля от бяло и сиво,

в сърцето избухна любовен пожар.

 

Тогава протегнах ръце към безкрая,

и срещнах се с твоите нежни ръце,

и чувството беше по силно от рая,

защото сърцата прерастнаха в две.

 

И звънки камбани тържествено пяха,

танцувахме двама в открито небе,

и само душите по-силно копняха,

да бъдат завинаги заедно две.

 

И знам, че целувка от тебе поисках,

но ти избледняваше в мойте ръце,

О, скъпа, да знаеш колко те исках,

но аз съм отново самотно момче.

 

 

 

 

© Иван Бодуров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви! В бързината да публикувам стихотворението си съм допуснал грешка, коригирана е.
  • Чета те с удоволствие! Поздравления!

    Само оправи грешката в заглавието - прИвидение
  • Еее, ама той си иска тази богиня Хубаво, леко, мелодично стихо.

    Пп: от хубав край си. Всъщност по-хубав няма за мен 🏞
  • Благодаря!
  • Силни чувства, красива творба! Не унивай, "богини"- колкото щеш!
Предложения
: ??:??