Любовно привидение
Когато те срещнах в лазура небесен,
ти беше богиня с жарава душа,
сърцето ми чувах как пееше песен,
но влюбих се в тебе, а не в песента.
Косите ти златни рисуваха нежно,
в разкошните гами на синьо небе,
в лазура и пурпура бе неизбежно,
да слеят очите сърце до сърце.
Лицето ти хубаво, бяло, красиво,
и веждите тънки, а устните – жар,
облечена в рокля от бяло и сиво,
в сърцето избухна любовен пожар.
Тогава протегнах ръце към безкрая,
и срещнах се с твоите нежни ръце,
и чувството беше по силно от рая,
защото сърцата прерастнаха в две.
И звънки камбани тържествено пяха,
танцувахме двама в открито небе,
и само душите по-силно копняха,
да бъдат завинаги заедно две.
И знам, че целувка от тебе поисках,
но ти избледняваше в мойте ръце,
О, скъпа, да знаеш колко те исках,
но аз съм отново самотно момче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Бодуров Всички права запазени
