3 июн. 2016 г., 01:02  

...Любовта...

747 0 10

...Любовта...

 

Може слънцето да натежи на небето 

и завинаги да заоблачи всяко пространство,

може само за един миг да пресъхне морето

и да превърне в пустиня земята,

но вода ще потече отново за нас

и няма да е илюзия от оазиси...

Може също така да стъпят на оста ни

и да я счупят като стъкло,

може и да убият гравитацията,

но не ще се загубим в черна дупка...ние...

Всичко може да се случи! И ще се случи!

Но нищо не може да ни раздели...

Може дори и смъртта

да ни покрие със своя погребален креп;

но никога не ще изгасне

пламъкът на любовта ни...!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Кети от сърце!
    Не го знаех и може би ще редактирам.
  • Прекрасен стих! Само да напомня, че погребален креп е в мъжки род
  • Благодаря на всички ви от сърце!
    Благодаря ти Звездичке!
    Благодаря ти Дани!
    Благодаря ти Ели!
    Благодаря ти Младен!
    Благодаря ти Руми!
    Благодаря ти Биби!
    Блягодаря ти Йоанче!
  • Лили, пишеш не само красиво и вдъхновяващо, но и въздействащо! Видях всички образи, възхитих се. Поздрав и продължавай да летиш!
  • Колко зареждащо, позитивно и неотстъпчиво си представила любовта, Лили.
    Може би именно от такава имаме нужда, за да не пропаднем.
    Успя да ме накараш да повярвам, че наистина съществува.
    Благодаря ти за това!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...