3.06.2016 г., 1:02  

...Любовта...

746 0 10

...Любовта...

 

Може слънцето да натежи на небето 

и завинаги да заоблачи всяко пространство,

може само за един миг да пресъхне морето

и да превърне в пустиня земята,

но вода ще потече отново за нас

и няма да е илюзия от оазиси...

Може също така да стъпят на оста ни

и да я счупят като стъкло,

може и да убият гравитацията,

но не ще се загубим в черна дупка...ние...

Всичко може да се случи! И ще се случи!

Но нищо не може да ни раздели...

Може дори и смъртта

да ни покрие със своя погребален креп;

но никога не ще изгасне

пламъкът на любовта ни...!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Кети от сърце!
    Не го знаех и може би ще редактирам.
  • Прекрасен стих! Само да напомня, че погребален креп е в мъжки род
  • Благодаря на всички ви от сърце!
    Благодаря ти Звездичке!
    Благодаря ти Дани!
    Благодаря ти Ели!
    Благодаря ти Младен!
    Благодаря ти Руми!
    Благодаря ти Биби!
    Блягодаря ти Йоанче!
  • Лили, пишеш не само красиво и вдъхновяващо, но и въздействащо! Видях всички образи, възхитих се. Поздрав и продължавай да летиш!
  • Колко зареждащо, позитивно и неотстъпчиво си представила любовта, Лили.
    Може би именно от такава имаме нужда, за да не пропаднем.
    Успя да ме накараш да повярвам, че наистина съществува.
    Благодаря ти за това!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...