Любовта е само чувство
В дълбините на сърцето проектирам
най-ужасните от светските кошмари
и си мисля всеки път: дано умирам,
но ми пращат само лодки, без лодкари.
А реката на живота знае само,
че човешкото сърце било голямо.
В дълбините на сърцето си обичам,
ала вечният въпрос дали го мога
в кошмарите ми кара ме да сричам
"Аз съм се родила жива в гроба."
А реката на живота знае само,
че човешкото сърце било голямо.
В дълбините на сърцето се залъгвам.
По човешки деформирам си живота.
Ала в края на деня изтръгвам
всяко чувство,
всеки стих,
всяка нота.
© Кристина Илиева Все права защищены