Jul 19, 2011, 9:49 PM

Любовта е само чувство

  Poetry » Love
928 0 1

Любовта е само чувство

В дълбините на сърцето проектирам
най-ужасните от светските кошмари
и си мисля всеки път: дано умирам,
но ми пращат само лодки, без лодкари.

А реката на живота знае само,
че човешкото сърце било голямо.

В дълбините на сърцето си обичам,
ала вечният въпрос дали го мога
в кошмарите ми кара ме да сричам
"Аз съм се родила жива в гроба."

А реката на живота знае само,
че човешкото сърце било голямо.

В дълбините на сърцето се залъгвам.
По човешки деформирам си живота.
Ала в края на деня изтръгвам
всяко чувство,
всеки стих,
всяка нота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...