5 окт. 2012 г., 11:27

Любовта на барда

1.6K 0 21
Опушени прозорци в мрачна кръчма- светът се е събрал в бутилки ром. Проскърцва подът във тоналност "мъка", очите сведени говорят мълчешком.     Под гредореда - лампи "Аладин"- висят сред паяжинна здрава корда. Фитили мигат с морзов код от дим и смесват се със пурите на барда.     А той, подгънал крак, от часове с китарата разлива нежни звуци  и пее с дрезгав глас за брегове, деца и дом със весели капчуци.     Той пее песни и за Любовта, която, знае, тръпне в мрака- сърце на Дама Пика. И до старини с кафе на прага ще го чака.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...