Любовта на бедуина

Любовта на бедуина

Не се плаши от мен. Не ме наказвай.

Повикай пясъци да ти разкажат

как жадно се стремят да стигнат вятъра,

как влюбват се в коварния измамник,

неспрял да им напомня обичта си...

Шафранови момичета с фиали

стоят под палмите от сенки мургави,

за техните обятия си чувал, че говорят,

и чакаш огъня им в твоя дом да лумне.

.........

върни очите си от пътя на кервана,

пусни да влезе в тях кобалтовото синьо...

аз идвам с левантийска меланхолност

по чергите да мина като жаден извор;

да скрия посред миртата коварство

на прародителката, победила силния;

до белия арабски ат – да съм жена,която

чергилото сменила би за дом завинаги.

Порязвам те и впивам ножа с болката

дълбоко, до сърцето...до предгибел.

На празната пустиня на живота

порязани от обич скитащи си идват

да си отдъхнат след възкресието долу  ...