Дори и да подозираш, че тази сепия, дето пръска отрова,

е всъщност по бебешки мека, и беззащитна,

по-добре не опитвай... Затова й е дал Господ на воля

да се рее сама из океаните неизбродими.

От чувство за предпазливост поне трябва да предположиш,

че вероятно, скитайки толкова време безименна,

тя е забравила (може би е полепнала върху скалите с кожата си

и там е оставила) своята нежност ранима.

Нещо повече. От толкова време вече се люлее безмълвна,

че пипалата й са се превърнали на мазолести пръсти -

уж да се хваща с тях по морското дъно,

а всъщност да държи другите надалече от същността си.

Но, ако все пак решиш да проявиш безразсъдност,

(предупредихте достатъчно ясно - така ми се струва)

бъди готов за хиляди рани, които трудно зарастват,

и за хиляди километри, които тя безмилостно ще те кара да плуваш.