14 апр. 2011 г., 16:41

Любовта си отиде

718 0 1

Любовта си отиде

 

Тази нощ любовта си отиде самотна и тиха.

Не дочака да съмне, среднощ ни остави безгласно.

И полека ръцете ни вплетени се разделиха

а огнището в наш`те души потъмня и угасна.

 

Утре рано, облечени в траурни, черни одежди

ще поканим приятели - заедно да я изпратим.

Ще поклащат глави, ще прошепват за нова надежда,

ще подреждат на гроба с подправена мъка цветята.

 

Оплаквачки ще вият напевно заучени фрази.

Ще стоим умълчани, отдавна така е прието.

Ще се питам дали те обичах, дали ще те мразя,

и ще седнем ли някога пак по на две питиета…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Касияна Винева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ама как никой досега не го е нито коментирал, нито оценил, стихът ти е истински бисер, находка, страхотен е!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...