Залюля ме на сладостна люлка,
залюля ме над синя трева.
Полудяха щурците с цигулки
и огря ни огромна луна.
Залюля се светът и се вдигна,
като вещица яхна метла,
а луната лукаво намигна -
от нега и нощта отмаля.
В тъмнината прелитат светулки
и шуми самодивска гора.
Бе прекрасно на твоята люлка,
но сега ще вървя у дома.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Все права защищены