10.12.2014 г., 15:45

Люлката

1.3K 1 7

Залюля ме на сладостна люлка,

залюля ме над синя трева.

Полудяха щурците с цигулки

и огря ни огромна луна.

 

Залюля се светът и се вдигна,

като вещица яхна метла,

а луната лукаво намигна -

от нега и нощта отмаля.

 

В тъмнината прелитат светулки

и шуми самодивска гора.

Бе прекрасно на твоята люлка,

но сега ще вървя у дома.


Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...