12 апр. 2006 г., 11:54

ЛЮЛЯК

923 1 2
ЛЮЛЯК

Люляко, поетът изхаби те
и мириса и дивният ти цвет.
На страстен романс подари те
да кичиш стиха в словоред.

От храста ти кой ли не бра си
букет от омайна лила.
Ухаещ до стайни украси
е вазата с майски стебла.

Виолета ти женствено нежен,
прозира магийна душа
и никой не пита- небрежен
човек ти откъсва цвета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкошно стихотворение!
    Поздрав!
  • Хубаво е!
    Люлякът ,ако не се бере на другата година не цъфти.Обичам цветята както в градинката така и в саксията ,а също и във вазата.Цветята са цветя да ни носят радост ,да ухаят и красят.
    Поздравления !Люлякът е любимият ми храст!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....