12 апр. 2006 г., 11:54

ЛЮЛЯК 

  Поэзия
721 1 2
ЛЮЛЯК

Люляко, поетът изхаби те
и мириса и дивният ти цвет.
На страстен романс подари те
да кичиш стиха в словоред.

От храста ти кой ли не бра си
букет от омайна лила.
Ухаещ до стайни украси
е вазата с майски стебла.

Виолета ти женствено нежен,
прозира магийна душа
и никой не пита- небрежен
човек ти откъсва цвета.

© Милена Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разкошно стихотворение!
    Поздрав!
  • Хубаво е!
    Люлякът ,ако не се бере на другата година не цъфти.Обичам цветята както в градинката така и в саксията ,а също и във вазата.Цветята са цветя да ни носят радост ,да ухаят и красят.
    Поздравления !Люлякът е любимият ми храст!
Предложения
: ??:??