12 апр. 2006 г., 11:54

ЛЮЛЯК 

  Поэзия
820 1 2
ЛЮЛЯК
Люляко, поетът изхаби те
и мириса и дивният ти цвет.
На страстен романс подари те
да кичиш стиха в словоред.
От храста ти кой ли не бра си
букет от омайна лила.
Ухаещ до стайни украси
е вазата с майски стебла.
Виолета ти женствено нежен,
прозира магийна душа
и никой не пита- небрежен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Христова Все права защищены

Предложения
: ??:??