12 апр. 2006 г., 11:54

ЛЮЛЯК

925 1 2
ЛЮЛЯК

Люляко, поетът изхаби те
и мириса и дивният ти цвет.
На страстен романс подари те
да кичиш стиха в словоред.

От храста ти кой ли не бра си
букет от омайна лила.
Ухаещ до стайни украси
е вазата с майски стебла.

Виолета ти женствено нежен,
прозира магийна душа
и никой не пита- небрежен
човек ти откъсва цвета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкошно стихотворение!
    Поздрав!
  • Хубаво е!
    Люлякът ,ако не се бере на другата година не цъфти.Обичам цветята както в градинката така и в саксията ,а също и във вазата.Цветята са цветя да ни носят радост ,да ухаят и красят.
    Поздравления !Люлякът е любимият ми храст!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...