12 abr 2006, 11:54

ЛЮЛЯК 

  Poesía
719 1 2
ЛЮЛЯК

Люляко, поетът изхаби те
и мириса и дивният ти цвет.
На страстен романс подари те
да кичиш стиха в словоред.

От храста ти кой ли не бра си
букет от омайна лила.
Ухаещ до стайни украси
е вазата с майски стебла.

Виолета ти женствено нежен,
прозира магийна душа
и никой не пита- небрежен
човек ти откъсва цвета.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разкошно стихотворение!
    Поздрав!
  • Хубаво е!
    Люлякът ,ако не се бере на другата година не цъфти.Обичам цветята както в градинката така и в саксията ,а също и във вазата.Цветята са цветя да ни носят радост ,да ухаят и красят.
    Поздравления !Люлякът е любимият ми храст!
Propuestas
: ??:??