Люлякова нощ
Люлякова нощ
Пред погледа на кратката ми младост,
в навечерието на прохладна майска нощ,
подадох ти ръка да останем с теб до старост,
докато угасне пламъкът на малката ни свещ.
Ти кротко, без страх пое ми ръката
и тръгнахме бавно по дългия път,
по който посрещахме и изпращахме с тебе зората
и ни събираше и разделяше само сънят.
Събирахме спомени от горчиви усмивки
и си прощавахме всички казани думи,
и белязахме дните с горещи целувки,
и вървяхме без посока по безкрайните друми.
Сега сме си пак двамата по същото време
и всеки е различен и един и същ.
Преглътнали тежестта на житейското бреме,
аз пак ти подавам ръка в люлякова нощ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Някоя Все права защищены
