Люлякова нощ
Пред погледа на кратката ми младост,
в навечерието на прохладна майска нощ,
подадох ти ръка да останем с теб до старост,
докато угасне пламъкът на малката ни свещ.
Ти кротко, без страх пое ми ръката
и тръгнахме бавно по дългия път,
по който посрещахме и изпращахме с тебе зората
и ни събираше и разделяше само сънят.
Събирахме спомени от горчиви усмивки
и си прощавахме всички казани думи,
и белязахме дните с горещи целувки, ...