Лунният сърп
висеше спокоен
на небесната шир.
Ярки звезди
озаряваха парковите алеи.
Нежният полъх на вятъра
прикриваше следите на времето.
Спряла пред разлистената върба,
тя с въздишка замечта.
Пред очите си видя
люляковите нощи,
прекарани под това дърво. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.