Люлякови нощи
Лунният сърп
висеше спокоен
на небесната шир.
Ярки звезди
озаряваха парковите алеи.
Нежният полъх на вятъра
прикриваше следите на времето.
Спряла пред разлистената върба,
тя с въздишка замечта.
Пред очите си видя
люляковите нощи,
прекарани под това дърво.
Тъмни сенки се лутаха
пред погасващия й поглед.
Силни ръце прегръщаха
отмалялото тяло.
Тя отвори очи,
събудена от немирния вятър.
Върбата беше там,
но сенките, отдавна избледнели,
бяха погаснали преди години.
Теменужената нежност
на тайнствените й спомени
бе загубила своя
силен и обаятелен аромат
на младост.
© Галя Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Галя, виж чак къде съм се върнал, за да намеря нещо много истинско, за което искрено да те похваля. Има тъга, но не се натрапва болката. Със сигурност ти вярвам, че си искрена. Поне като на длан си разкриваш душата. Но сайтът наистина не е най-точното място, което аз ти препоръчвам за 100-процентови изповеди. Дори да не се покриваш с лирическата, някои от четящите ще ти го лепнат и ще скрият лицемерно съжалението си, но ще те възнаградят с бляскав коментар.
-
Благодаря ти много
-
наистина си красива...с обич, за теб.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
