Люлякови нощи
Лунният сърп
висеше спокоен
на небесната шир.
Ярки звезди
озаряваха парковите алеи.
Нежният полъх на вятъра
прикриваше следите на времето.
Спряла пред разлистената върба,
тя с въздишка замечта.
Пред очите си видя
люляковите нощи,
прекарани под това дърво.
Тъмни сенки се лутаха
пред погасващия й поглед.
Силни ръце прегръщаха
отмалялото тяло.
Тя отвори очи,
събудена от немирния вятър.
Върбата беше там,
но сенките, отдавна избледнели,
бяха погаснали преди години.
Теменужената нежност
на тайнствените й спомени
бе загубила своя
силен и обаятелен аромат
на младост.
© Галя Георгиева All rights reserved.
