Когато на рамото ти, притихнала,
обличайки облаците в пяна,
хвърли онези думи
в мишената на сърцето ми
и ядрото на лешника се разцепи под звуците
на " Кармина Бурана" -
заваляха сълзи
и восъчно се впиха в ръцете ми.
Оттогава се опитвам да ги изтрия...
През пръстите ми на капки се стичаше
отрязаната ми коса
и в шепите ми останаха само залези.
Трябваше да ми кажеш "Сбогом" -
по-лесно щях да целувам моите залези.
© МАРИЯ Все права защищены
Може да се премахне това повторение на залези, и ще стане уникален!