13 дек. 2017 г., 23:28

Молба

571 0 0

 

 

Със страх докосвам Черната тетрадка –

ами ако оттук натам за нея нищо не е гладко?

Ами ако не оправдая "Цветното" и име?

А ако взема да я " изпоцапам"?

Защото – Небеса – Ако започне да "бълбука"

и може би – омърлям всичко тука,

та след това – току-виж ферментирал

а тоз процес – не може да се спира?

А ако Музата, която ми я връчи

току-виж ме накара да се мъча –

от Първите слова не е доволна

та да се чувствам доживотно болен?

И няма ли един човек да има

от първите слова да е обиден,

че не формират стихотворна рима,

че са нахвърляни в стил "леко крими"?

Та – затова – оставям "Черната Тетрадка"

и шепна си: "Дай Боже – Гладко

да дойде одобрение сега –

та продължа да " драскам" без петна!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Момчил Манов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...