Със страх докосвам Черната тетрадка –
ами ако оттук натам за нея нищо не е гладко?
Ами ако не оправдая "Цветното" и име?
А ако взема да я " изпоцапам"?
Защото – Небеса – Ако започне да "бълбука"
и може би – омърлям всичко тука,
та след това – току-виж ферментирал
а тоз процес – не може да се спира?
А ако Музата, която ми я връчи
току-виж ме накара да се мъча –
от Първите слова не е доволна
та да се чувствам доживотно болен?
И няма ли един човек да има
от първите слова да е обиден,
че не формират стихотворна рима,
че са нахвърляни в стил "леко крими"?
Та – затова – оставям "Черната Тетрадка"
и шепна си: "Дай Боже – Гладко
да дойде одобрение сега –
та продължа да " драскам" без петна!
© Момчил Манов All rights reserved.