Dec 13, 2017, 11:28 PM

Молба

  Poetry » Love
570 0 0

 

 

Със страх докосвам Черната тетрадка –

ами ако оттук натам за нея нищо не е гладко?

Ами ако не оправдая "Цветното" и име?

А ако взема да я " изпоцапам"?

Защото – Небеса – Ако започне да "бълбука"

и може би – омърлям всичко тука,

та след това – току-виж ферментирал

а тоз процес – не може да се спира?

А ако Музата, която ми я връчи

току-виж ме накара да се мъча –

от Първите слова не е доволна

та да се чувствам доживотно болен?

И няма ли един човек да има

от първите слова да е обиден,

че не формират стихотворна рима,

че са нахвърляни в стил "леко крими"?

Та – затова – оставям "Черната Тетрадка"

и шепна си: "Дай Боже – Гладко

да дойде одобрение сега –

та продължа да " драскам" без петна!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Момчил Манов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...