Магично
Ако можех, бих ти взела Тъгата,
бих и сложила пудра и грим,
после заедно с Теб и Луната,
звездите в захлас ще броим.
Ако можех, бих изпила Сълзите,
скрити тайничко в нощния хлад.
Хляб от обич ще замеся с вълните,
никога да не изпитваш глад.
Ако можех, бих взривила Тъмата ти,
да изчезне за миг, без следа.
Всъщност мога и прегръщам душата ти,
с моя огън стопявам леда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марияна Димитрова Все права защищены
