21.02.2017 г., 13:04

Магично

948 0 0

Ако можех, бих ти взела Тъгата,

бих и сложила пудра и грим,

после заедно с Теб и Луната,

звездите в захлас ще броим.

 

Ако можех, бих изпила Сълзите,

скрити тайничко в нощния хлад.

Хляб от обич ще замеся с вълните,

никога да не изпитваш глад.

 

Ако можех, бих взривила Тъмата ти,

да изчезне за миг, без следа.

Всъщност мога и прегръщам душата ти,

с моя огън стопявам леда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...