20 февр. 2014 г., 10:40

Магичното усещане за Пролет...

640 0 3

 

 

Магичното усещане за Пролет...

 

Тя, Пролетта, във въздуха се чувства

и в Оня развилнял се Южен вятър,

владеещ най-чаровното изкуство

в мистерията: да цъфтят цветята!...

 

А тръпка в съзерцателност неясна

душите ни разнежени обзема

(безумно-невъзможна, но прекрасна!)

и замечтаваме в сегашно време!...

 

... И ни повеждат пътища далечни

зад хоризонти, вчера недостъпни,

и Океаните ни чакат вече,

и всички ветрове са там попътни...

 

Разбунени от идващата Пролет,

внезапно подлудяват сетивата,

с магичното усещане за полет

на Радост поривиста на крилата.

 

И на душите в чувствената памет

желания неистово играят,

и тайните зад хоризонта мамят

понеже там кодиран е Безкраят...

 

... И хващаме мечтаната посока

която с ветровете сме обмисляли...

... Оная, дето с пиетет към Бога,

единствена в молитвите сме искали!...

 

Коста Качев,

20.02.2014.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...