18 нояб. 2009 г., 20:40

Магистрално момиче

621 0 3

МАГИСТРАЛНО МОМИЧЕ

По улиците всичко вкусно,
всяка дрешка я зовеше.
А тя, присвила мрачно устни,
извръщаше оттам очи. Мълчеше.

Животът ù така се стече,
да е гладна, босичка, да страда...
Момиченцето дрипите съблече,
огледа се и...
                               влезе в Ада.

Уличница, всички те я знаят,
дрогираната...
                               Ала, обаче,
съдниците нищичко не дават.
Дори троха на някое сираче.

Да!
По-лесно е да обвиняват.

Някои вече я видяха,
слабичка и бледа в нощта
на магистралата да маха
с ръчица.
Едва дванадесетгодишна...
Ала жрица.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще си позволя да ти кажа дума-две. Това е лично мнение и се надявам да го приемеш положително. Доста неща трябва да погледнеш в стиха си, като начало - заглавието. Би могла да го смениш или да оставиш само "Магистрално", защото "магистрално момиче" звучи като надпис под снимка от статия. Думите "ала" и "обаче" някак си... помисли си, не стоят добре една до друга, освен ако Ала не е име... Губиш ритъм на доста места. Май се отплеснах , извинявай, може да не се вслушаш в думите ми, но ще е хубаво да редактираш стиха си. Успех!
  • Тя е просто- дете!!!
  • Тъжна, прокълната жрица...
    Поздравления за стиха!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...