МАГИСТРАЛНО МОМИЧЕ
По улиците всичко вкусно,
всяка дрешка я зовеше.
А тя, присвила мрачно устни,
извръщаше оттам очи. Мълчеше.
Животът ù така се стече,
да е гладна, босичка, да страда...
Момиченцето дрипите съблече,
огледа се и...
влезе в Ада.
Уличница, всички те я знаят,
дрогираната...
Ала, обаче,
съдниците нищичко не дават.
Дори троха на някое сираче.
Да!
По-лесно е да обвиняват.
Някои вече я видяха,
слабичка и бледа в нощта
на магистралата да маха
с ръчица.
Едва дванадесетгодишна...
Ала жрица.
© Албена Стефанова Всички права запазени